Царица Артемизия
Историята познава доста имена на велики дами. Сред тях не на последно място е Артемизия от Кария, която живяла през V век прочие Хр.
Кария е исторически регион, който обгръща югозападния бряг на Мала Азия. Той бил населяван от карийци, хетейци и гърци. По времето на Артемизия гърците заемали господстващо състояние там, с помощта на високо развитата си просвета. През втората половина на VI в. прочие Хр. Кария била под властта на Персия, по тази причина карийските царе се подчинявали на персийския шах.
По това време столица на Кария бил град Халикарнас. Сега на това място е турският курорт Бодрум, на 300 км западно от Анталия. Именно в това топло, чудно място се родило момиченце, наречено Артемизия. Нейният татко бил сатрапът Лигдамид, а майка й била родена на остров Крит. Тогава думата „ сатрап “ означавала просто чиновническа служба.
Всичкo това знаем от древногръцкия историк Херодот (484 година прочие Хр. – 425 година прочие Хр.). На процедура той бил съвременник на това далечно именито време и по тази причина може да се счита за справедлив в излагането на обстоятелствата. По отношение на самата Артемизия е благоразположен, без значение, че тя се сражавала на страната на персите против гърците; очевидно това е заради събитието, че двамата са съграждани. Самият Херодот също е роден в Халикарнас, в богато семейство. Затова той разказва неща, които са му близки по дух.
С времето Артемизия станала владетелка на Кария – в действителност кралица, защото нейната власт се ограничавала единствено от властта на персийския шах.
Артемизия била съдружник на Ксеркс по време на втория персийски поход против Гърция. Тя се посочила като надарен флотоводец по време на морската борба в пролива Саламин през септември 480 година прочие Хр. Нейните военни умения, персонална смелост и разсъдък провокирали възхищението на Ксеркс. Той изпитвал нейното мощно въздействие и се вслушвал в препоръките й.
Самата Артемизия считала себе си за гъркиня. В същото време без съмнение поддържала персите в техния поход против Гърция. Довела със себе си 5 бойни кораба, които били считани за едни от най-хубавите в персийския флот.
Преди популярното стълкновение при Саламин, тя дружно с други военачалници пристигнала на боен съвет при Ксеркс. На него всички изразили единомислещо мнение, че би трябвало да водят морска борба против гърците. Само Артемизия се оповестила срещу тази борба. Тя се аргументирала с обстоятелството, че гръцките кораби били по-леки и маневрени от тежките и бавни персийски плавателни съдове. Освен това, гърците имали опитни флотоводци, защото в продължение на доста епохи живеели покрай морето. А персите били народ на сушата и тяхната мощ била на земята, а не във водата.
Ксеркс изслушал с почитание и внимание мнението на царицата, само че въпреки всичко решил да не възразява на болшинството и дал заповед за започване на морска борба. Сражението приключило с цялостното проваляне на персийския флот. Пострадали и корабите на Артемизия.
Херодот написа, че корабът, на който се намирала царицата, се озовал в сериозна обстановка. Той бил обграден от гръцки галери и владетелката на Кария заповядала бягство. Но на пътя й изникнал един от персийските кораби. Тогава Артемизия заповядала да бъде ударен с тарана. Персийският транспортен съд се разцепил на две и потопен, а Артемизия и екипажът й избягали.
Морската борба била следена от Ксеркс от висок рид. Според Херодот персийският шах считал, че неговата подчинена кралица била блъснала гръцки транспортен съд. Трудно е обаче да се повярва в това, защото гръцките и персийските кораби се различавали прекалено много един от различен. Освен това, покрай царя стояли неговите помощници, които също деликатно следили хода на борбата. Както и да е, таранът против персийския транспортен съд се разминал на Артемизия.
Нейната съобразителност и кураж по време на сражението провокирали възхищението на Ксеркс. Той споделил на своите военачалници, още веднъж съгласно Херодот: „ Моите мъже станаха дами – а дамите мъже “. След това престижът на смелата кралица се издигнал още по-високо. Тя посъветвала персийския цар да се върне в Персия. Той я послушал, а с армията оставил военачалника Мардоний.
Ксеркс си тръгнал, само че преди този момент предложил на Артемизия да отиде в град Ефес (западното крайбрежие на Мала Азия) и да се погрижи за възпитанието на неговите противозаконни синове. В подмяна й заречен удобни политически условия за земите, притежавани от царицата. Тя се съгласила и прекарала няколко години в Ефес…
По-нататъшната орис на царицата на Кария е незнайна, само че има легенда, която споделя за гибелта на тази удивителна жена. Тя ни е предадена от византийския богослов и патриарх на Константинопол Фотий (820-896), 1300 години след гибелта на царицата.
Фотий споделя, че до момента в който живеела в Ефес, Артемизия се влюбила в мъж от Абидос на име Дардан. Но той не й отвърнал с реципрочност и за наказване тя го ослепила, до момента в който спял. Любовта й по-късно обаче станала още по-силна и кралицата, изтерзана от блян, се хвърлила от скалата Лефкада в Егейско море. Така починала и тялото й било заровено покрай мястото на гибелта. Но споменът за нея останал във вековете.
Днес името „ Артемис “ носи актуален ирански ескадрен миноносец – в чест на тази жена, живяла преди 2500 години.
През 2014 година се състоя премиерата на продължението на фамозния филм „ 300 “, под заглавие: „ 300: възходът на една империя “ – в който ролята на Артемизия изигра френската актриса Ева Грин.
